Петър Митев от премиерата на Коса тази вечер: Трябва да виждаш в огледалото не себе си, а героя
Снимка ТМПЦ
ДА ВИЖДАШ В ОГЛЕДАЛОТО НЕ СЕБЕ СИ, А ГЕРОЯ
Костюмографът ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за експанзията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „ Коса “ (1 юли 2021); за огледалото, в което би трябвало да виждаш не себе си, а героя; за актуалната визия и концепцията за другост, както и за нуждата изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря
Толкова цветни, разнородни и щастливи наподобяват хипитата в твоите костюми...
Наистина в „ Коса “ прави усещане най-много хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали кино лентата, имат своята визия, само че ние вършим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този разкош, да употребяваме някаква конвенционалност. В този смисъл аз тълкувам тематиката за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от концепцията за хипикултурата, която е контракултура, в това число и като отношение, като експанзия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съответствува с отношението на героите в „ Коса “ към дрехата.
Дългогодишният художник на Варненския спектакъл Тодор Игнатов разказваше, че ревизира костюмите си на първо време през артистите. Ако те се почувстват добре в тях, значи решенията му са верни. А може би твоят тест е друг.
Всичко това е малко рисково. Аз работя костюмите пред огледало, с цел да получа отдалеченост към тях, да ги преценява в профил. Понякога актьорите стартират да се оглеждат по необикновен метод и тогава ги запитвам кого виждат в огледалото – себе си или героя.
Страхотен въпрос! И какви отговори получаваш?
Повечето артисти дават отговор, че виждат себе си, а тъкмо в това огледало те би трябвало да виждат не себе си, а своя воин. Аз обличам не актьорите, а героите, които те пресъздават.
Как ти влияе „ Коса “?
„ Коса “, който излиза през 1968 година, се счита за най-успешният мюзикъл на всички времена и е един от най-поставяните в света. Преди 20 години, още веднъж с Борис Панкин, направихме за пръв път в България този мюзикъл на сцената на Театър „ София “. Наскоро се чух с гардеробиерката на театъра и стана въпрос, че вършим „ Коса “ във Варна. Каква беше изненадата ми, когато тя ми сподели, че пази още някои от костюмите за първата „ Коса “. Беше ги съхранила непокътнати и все по този начин хубави, както в миналото.
Как във времето се промени отношението ти към костюмите на „ Коса “?
Тук още веднъж ще се върна на контракултурата и антибуржоазната философия, които персонажите на „ Коса “ показват. Мюзикълът преглежда такива тематики като свободата, разкрепоставянето, взаимоотношенията сред хората и с всичко това, както и с прелестната си музика, „ Коса “ продължава да ме вълнува. Разбира се, днешното време носи в себе си концепцията за другост и изисква друга, друга интерпретация.
Петър Митев, който прави сценографии и костюми за театрални и мюзикълни постановки, каква музика обича да слуша?
Когато карам или пущам радиото вкъщи, чувам единствено класика. Имам мощно чувство за опера и огромно предпочитание да слага опера, тъй като при операта може да се реализира още по-голяма конвенционалност. Следя постановките на международните оперни подиуми, от които ние, за жалост, сме още доста надалеч. У нас към момента се избира по-традиционната, по-класическата оперна режисура, може би заради опасения, че публиката робува на стандартите. Но таман тук, съгласно мен, се крие огромната илюзия. Защо би трябвало да считаме, че публиката, изключително по-младата, безусловно би трябвало да знае кой е Фигаро или коя е Медея. Защо тогава да не създадем един актуален Фигаро или една модерна Медея? Съвременната визия ще приказва повече на съвременника. А тематиките са извечни и това е по този начин, точно тъй като всяко време им дава своето пояснение. Изкуството би трябвало да се интерпретира, а не да се повтаря. Да си в унисон с нещата, които се случват през днешния ден. Няма по какъв начин да си актуален, в случай че не си съвременен и назад, това е естествено. В този подтекст, ние, българите, обичаме да живеем в предишното и да си фантазираме бъдещето, до момента в който сегашното ни убягва. Но това към този момент е различен диалог...
ПЕТЪР МИТЕВ, роден в Пловдив, приключил „ Сценография “ при Е. Костов във ВИИИ „ Н. Павлович “ (1987), е един от най-търсените сценографи и костюмографи у нас. Той работи за разнообразни театри в постановките: „ Емигранти “ от Сл. Мрожек, „ Спирка последна “ от Хр. Бойчев, „ Леонс и Лена “ от Г. Бюхнер, „ Театър, обич моя “ от В. Петров, „ Евкус “ от П. Шафър, „ Чайка “, „ Вуйчо Ваньо “ от А. П. Чехов, „ Укротяване на опърничавата “ от У. Шекспир, „ Ах, този джаз “ по Р. А. Артър и Б. Фоси, „ Стъклената менажерия “ от Т. Уилямс, „ Паметта на водата “ от Ш. Стивънсън, „ Кучката “, „ Змийско мляко “ от Т. Димова, „ Кралицата на хубостта от дребния град “от М. Макдона, „ Квартет за двама “ от А. Крим, „ Бащата “ от А. Стриндберг,„ Когато гръм удари “ от П. К. Яворов, „ Госпожа Министершата “ от Бр. Нушич, „ Дисни трилър ” от Ф. Ридли, „ Човек от Земята “ от Дж. Биксби и др.
На варненска сцена оставя своя авторски почерк в: „ Дон Жуан или любовта към геометрията “ от Макс Фриш, „ Прелестите на изневярата “ от Валентин Красногоров, „ Бащи, неистини и още нещо “ от Рей Куни, „ Телефонът на мъртвеца “ от Сара Рул, „ Изборът на Марта “ от Жорди Галсеран, „ Любовни писма “ от Албърт Гърни, „ Човекът от Ла Манча “ от Дейл Васерман, „ Коса “ от Галт Мадърмот.
Петър Митев е почетен с премия „ Аскеер “ 2021 за сценографията на „ Портокалова кожа “ от Мая Пелевич в Театър „ Възраждане “ – София.
„ КОСА “
Мюзикъл от ГАЛТ МАКДЕРМОТ
Либрето и стихове ДЖЕРЪМ РАГНИ И ДЖЕЙМС РАДО
1 юли, 21.00, Премиера на Опера в Летния спектакъл и ММФ «Варненско лято» 2021
Превод и постановка БОРИС ПАНКИН
Диригент СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Хореография АНАСТАСИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Асистент хореограф ГЕРГАНА КАРАИВАНОВА
Сценография ИВАН ТОКАДЖИЕВ
Костюми ПЕТЪР МИТЕВ
Мултимедия КОНСТАНТИН ГАРНИЗОВ, ИРИНА РАДОВАНОВА, КАЛОЯН БОЖИЛОВ
Художник осветяване ЛАЛЬО ХРИСТОВ
Плакат СЛАВЯНА ИВАНОВА
Действащи лица и реализатори:
Джордж Бъргър - МАРИАН БАЧЕВ
Клод Хупър Буковски - ВИКТОР ИБРИШИМОВ
Шийла Франклин - ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА, МАРИНА ГЕОРГИЕВА
Джийни Райн - ИРЕН ЛАЗАРОВА, КАЛИНА КОСТОВА
Ууф Башъм - ЙОАН ПОПОВ, АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Лафайет Джонсън Хъд - БОЯН СТОЯНОВ, ЯВОР КОСТОВ
Дион - НОРА КАРАИВАНОВА, ВОЛЕНА АПОСТОЛОВА
Криси - МОНИКА ИВАНОВА
Маргарет Мийд - АНАСТАСИЯ НЕДЕЛЧЕВА, РОЗАЛИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
Люси - МАРИЛА ГЬОНГИ
Клеър - ВЕРОНИКА ТОДОРОВА
Лейла - ДИМИТРИНА ГЕРМАНОВА
Сузи - ЕВГЕНИЯ ВАСИЛЕВА
Поли - ЗОИ БОШНАКОВА
Уил - ТОДОР ЛАЗАРОВ
Макс - НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
Помощник-режисьори Елиана Кръстева, Вероника Минкова, Димитър Левичаров. Корепетитор Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев
Оркестър и балет на Държавна опера Варна.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
ДА ВИЖДАШ В ОГЛЕДАЛОТО НЕ СЕБЕ СИ, А ГЕРОЯ
Костюмографът ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за експанзията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „ Коса “ (1 юли 2021); за огледалото, в което би трябвало да виждаш не себе си, а героя; за актуалната визия и концепцията за другост, както и за нуждата изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря
Толкова цветни, разнородни и щастливи наподобяват хипитата в твоите костюми...
Наистина в „ Коса “ прави усещане най-много хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали кино лентата, имат своята визия, само че ние вършим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този разкош, да употребяваме някаква конвенционалност. В този смисъл аз тълкувам тематиката за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от концепцията за хипикултурата, която е контракултура, в това число и като отношение, като експанзия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съответствува с отношението на героите в „ Коса “ към дрехата.
Дългогодишният художник на Варненския спектакъл Тодор Игнатов разказваше, че ревизира костюмите си на първо време през артистите. Ако те се почувстват добре в тях, значи решенията му са верни. А може би твоят тест е друг.
Всичко това е малко рисково. Аз работя костюмите пред огледало, с цел да получа отдалеченост към тях, да ги преценява в профил. Понякога актьорите стартират да се оглеждат по необикновен метод и тогава ги запитвам кого виждат в огледалото – себе си или героя.
Страхотен въпрос! И какви отговори получаваш?
Повечето артисти дават отговор, че виждат себе си, а тъкмо в това огледало те би трябвало да виждат не себе си, а своя воин. Аз обличам не актьорите, а героите, които те пресъздават.
Как ти влияе „ Коса “?
„ Коса “, който излиза през 1968 година, се счита за най-успешният мюзикъл на всички времена и е един от най-поставяните в света. Преди 20 години, още веднъж с Борис Панкин, направихме за пръв път в България този мюзикъл на сцената на Театър „ София “. Наскоро се чух с гардеробиерката на театъра и стана въпрос, че вършим „ Коса “ във Варна. Каква беше изненадата ми, когато тя ми сподели, че пази още някои от костюмите за първата „ Коса “. Беше ги съхранила непокътнати и все по този начин хубави, както в миналото.
Как във времето се промени отношението ти към костюмите на „ Коса “?
Тук още веднъж ще се върна на контракултурата и антибуржоазната философия, които персонажите на „ Коса “ показват. Мюзикълът преглежда такива тематики като свободата, разкрепоставянето, взаимоотношенията сред хората и с всичко това, както и с прелестната си музика, „ Коса “ продължава да ме вълнува. Разбира се, днешното време носи в себе си концепцията за другост и изисква друга, друга интерпретация.
Петър Митев, който прави сценографии и костюми за театрални и мюзикълни постановки, каква музика обича да слуша?
Когато карам или пущам радиото вкъщи, чувам единствено класика. Имам мощно чувство за опера и огромно предпочитание да слага опера, тъй като при операта може да се реализира още по-голяма конвенционалност. Следя постановките на международните оперни подиуми, от които ние, за жалост, сме още доста надалеч. У нас към момента се избира по-традиционната, по-класическата оперна режисура, може би заради опасения, че публиката робува на стандартите. Но таман тук, съгласно мен, се крие огромната илюзия. Защо би трябвало да считаме, че публиката, изключително по-младата, безусловно би трябвало да знае кой е Фигаро или коя е Медея. Защо тогава да не създадем един актуален Фигаро или една модерна Медея? Съвременната визия ще приказва повече на съвременника. А тематиките са извечни и това е по този начин, точно тъй като всяко време им дава своето пояснение. Изкуството би трябвало да се интерпретира, а не да се повтаря. Да си в унисон с нещата, които се случват през днешния ден. Няма по какъв начин да си актуален, в случай че не си съвременен и назад, това е естествено. В този подтекст, ние, българите, обичаме да живеем в предишното и да си фантазираме бъдещето, до момента в който сегашното ни убягва. Но това към този момент е различен диалог...
ПЕТЪР МИТЕВ, роден в Пловдив, приключил „ Сценография “ при Е. Костов във ВИИИ „ Н. Павлович “ (1987), е един от най-търсените сценографи и костюмографи у нас. Той работи за разнообразни театри в постановките: „ Емигранти “ от Сл. Мрожек, „ Спирка последна “ от Хр. Бойчев, „ Леонс и Лена “ от Г. Бюхнер, „ Театър, обич моя “ от В. Петров, „ Евкус “ от П. Шафър, „ Чайка “, „ Вуйчо Ваньо “ от А. П. Чехов, „ Укротяване на опърничавата “ от У. Шекспир, „ Ах, този джаз “ по Р. А. Артър и Б. Фоси, „ Стъклената менажерия “ от Т. Уилямс, „ Паметта на водата “ от Ш. Стивънсън, „ Кучката “, „ Змийско мляко “ от Т. Димова, „ Кралицата на хубостта от дребния град “от М. Макдона, „ Квартет за двама “ от А. Крим, „ Бащата “ от А. Стриндберг,„ Когато гръм удари “ от П. К. Яворов, „ Госпожа Министершата “ от Бр. Нушич, „ Дисни трилър ” от Ф. Ридли, „ Човек от Земята “ от Дж. Биксби и др.
На варненска сцена оставя своя авторски почерк в: „ Дон Жуан или любовта към геометрията “ от Макс Фриш, „ Прелестите на изневярата “ от Валентин Красногоров, „ Бащи, неистини и още нещо “ от Рей Куни, „ Телефонът на мъртвеца “ от Сара Рул, „ Изборът на Марта “ от Жорди Галсеран, „ Любовни писма “ от Албърт Гърни, „ Човекът от Ла Манча “ от Дейл Васерман, „ Коса “ от Галт Мадърмот.
Петър Митев е почетен с премия „ Аскеер “ 2021 за сценографията на „ Портокалова кожа “ от Мая Пелевич в Театър „ Възраждане “ – София.
„ КОСА “
Мюзикъл от ГАЛТ МАКДЕРМОТ
Либрето и стихове ДЖЕРЪМ РАГНИ И ДЖЕЙМС РАДО
1 юли, 21.00, Премиера на Опера в Летния спектакъл и ММФ «Варненско лято» 2021
Превод и постановка БОРИС ПАНКИН
Диригент СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Хореография АНАСТАСИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Асистент хореограф ГЕРГАНА КАРАИВАНОВА
Сценография ИВАН ТОКАДЖИЕВ
Костюми ПЕТЪР МИТЕВ
Мултимедия КОНСТАНТИН ГАРНИЗОВ, ИРИНА РАДОВАНОВА, КАЛОЯН БОЖИЛОВ
Художник осветяване ЛАЛЬО ХРИСТОВ
Плакат СЛАВЯНА ИВАНОВА
Действащи лица и реализатори:
Джордж Бъргър - МАРИАН БАЧЕВ
Клод Хупър Буковски - ВИКТОР ИБРИШИМОВ
Шийла Франклин - ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА, МАРИНА ГЕОРГИЕВА
Джийни Райн - ИРЕН ЛАЗАРОВА, КАЛИНА КОСТОВА
Ууф Башъм - ЙОАН ПОПОВ, АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Лафайет Джонсън Хъд - БОЯН СТОЯНОВ, ЯВОР КОСТОВ
Дион - НОРА КАРАИВАНОВА, ВОЛЕНА АПОСТОЛОВА
Криси - МОНИКА ИВАНОВА
Маргарет Мийд - АНАСТАСИЯ НЕДЕЛЧЕВА, РОЗАЛИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
Люси - МАРИЛА ГЬОНГИ
Клеър - ВЕРОНИКА ТОДОРОВА
Лейла - ДИМИТРИНА ГЕРМАНОВА
Сузи - ЕВГЕНИЯ ВАСИЛЕВА
Поли - ЗОИ БОШНАКОВА
Уил - ТОДОР ЛАЗАРОВ
Макс - НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
Помощник-режисьори Елиана Кръстева, Вероника Минкова, Димитър Левичаров. Корепетитор Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев
Оркестър и балет на Държавна опера Варна.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ